23:55 | На преден план

23:52 | Местен фокус

23:30 | Контекст

10663

Камерната изложба, подредена в една от стаите на къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък, разказва историята на неизследвана и непубликувана до момента рисунка на Райко Алексиев.Куратори на експозицията, озаглавена „Краят на една година.

Автор: БТА / Редактор: Кирил Стойчев | 12 Септември 2025, 21:23 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Рисунката е създадена от Райко Алексиев в Мюнхен през бурната 1923 година, като по неясни причини художникът го е скъсал и изхвърлил веднага след създаването му. По-късно творбата е спасена от Олга Живкова – сестра на Маша Живкова-Узунова, тогава годеница на Дечко Узунов – и пренесена в София. Сто години по-късно чрез тази изложба творбата достига до публиката, носейки своите истории и загадки. 

В зимната сцена на отпътуване на рисунката оживява група български студенти и интелектуалци – едни вече утвърдени, други още в началото на своя път. Сред тях са поетите Николай Лилиев и Елисавета Багряна, писателите Светослав Минков и Георги Райчев, художниците Райко Алексиев, Дечко Узунов, Константин Щъркелов и Маша Живкова, а разказът на експозицията не свършва в края на 1923 година, а проследява живота им и след тяхното завръщане в България. 

Творбата е предоставена на кураторите от наследничката на Олга Живкова Мария Дерменджиева с идеята да разкажат историята зад нея, каза Антон Стайков. „Тя донесе тази никога непоказвана и нереставрирана и пълна с мистерия рисунка и ние решихме да се опитаме да направим дори и малък разказ, защото си струва“, посочи той. Кураторът подчерта, че  непознат шарж на 11 герои не е нещо, което се среща често. Сюжетът на творбата е именно от 1923 година. „Знаем за този период, за българската колония, за интересната година и решихме да направим нашия малък разказ и да обедини тези персонажи, които са на карикатурата, за да отдадем дължимото на тези български творци“, обясни той. По думите му във всички от тях има разочарование от това, което става в България, както и желание да се докоснат колкото се може повече до културната среда в Германия, за което пък им помага хиперинфлацията. „Тогава се оказва, че докато марката се превръща от десетки хиляди до милиард, българският лев има по-висока стойност и те могат да си позволят да си купуват най-различни, понякога луксозни неща“, отбеляза Антон Стайков. Всички от тях впоследствие се прибират в България и изграждат в периода между двете войни част от елита на страната. Кураторът изрази мнение, че този шарж ще даде възможност на изследователите да открият много неща около тези личности и посочи, че именно това е смисълът на подобни открития - да влязат в общия разказ. 

За кураторите най-голямото предизвикателство е било да разгърнат разказа в толкова камерно пространство, коментира Свобода Цекова. „Намираме се в стая, която е може би 12 квадратни метра. Правили сме изложби на 1000 квадрата и повече, но никога не сме работили в толкова малко помещение и се чудехме много как да направим разказа“, посочи тя. Цекова изказа специална благодарност на директора на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров за това, че е отворен за всякакви идеи и е посрещнал с абсолютно доверие идеята изложбата да започва в шкаф. „От шкафа разказът преминава върху една маса и в една книга, която представя какво са правили героите през 1923 година, но има и отделни глави, които дават допълнителна информация за контекста събитията“, обясни Свобода Цекова. Макар и темата да е 1923 година, разказът не спира в края на годината, а продължава с историята на тези хора след завръщането им в България.  По думите и това е „хибрид между камерна изложба и читалня в библиотека“, а кураторите искат да проверят как това ще работи с публиката и дали може в толкова малко пространство да се организира разказ, който да функционира.  В изложбата са използвани копия от репродукции, фотопрепратки, писма, кореспонденция, цитати на изследователи, работили по темата. Подготовката е започнала преди повече от година и половина, предстои да бъде създадено и книжно издание. Цекова подчерта, че зад изложбата стои трудът на много хора и изказа благодарност на всички, помогнали за нейното създаване. 

Освен че е дълго изследователско пътешествие на кураторите, тази изложба по невероятен начин преплита житейски и творчески съдби на личности, които определяме като едни от големите стълбове на българския модернизъм и на всички онези процеси, случили се в България през 30-те и 40-те години на миналия век, каза директорът на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров. Той посочи, че именно събитията, които тези личности преживяват заедно през 1923, се превръщат в ключа, начертал следващото развитие на българското изкуство. Д-р Петров отбеляза, че наблюдава работата на Свобода Цекова  и Антон Стайков от две десетилетия и определи настоящата изложба като „изумително важна крачка в техния творчески тандем“. Той изрази надежда тя да бъде показана в разгърнатия си вариант и в Мюнхен. Мисля, че това е едно от най-европейски изпълнените изложбени продукти в страната в последните няколко години, заяви директорът. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Контекст

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Над 80 литра на квадратен метър са падналите количества валежи на територията на община Кирково за период само от няколко часа на днешния ден, каза пред журналисти кметът на погран ...

Към момента няма криза с боклука в община Генерал Тошево, каза кметът Валентин Димитров по време на заседанието на Общинския съвет. Повод за изказването му бе обсъждането на темата ...

Районният съд в Свищов наложи най-тежката мярка „задържане под стража“ и на мъжа, обвинен за насилие над животни. Съдът уважи искането на Районна прокуратура-Велико Тър ...

Апелативният съд в Пловдив потвърди присъда за лишаване от свобода за В.Т., признат за виновен от Окръжния съд в Стара Загора, че на 1 април 2022 г. при управление на лек автомобил ...

Охранител на близка до горящото заведение дискотека в Слънчев бряг е подал сигнал за пожара, възникнал днес следобед на централния плаж в курорта. Сигналът е подаден около 16:10 ча ...

               

С днешното си решение Народното събрание направи важна крачка в укрепването на националната ни киберсигурност, каза министърът на електронното управление в оставка Валентин Мундров ...

Утре няма да има заседание на парламента, решиха депутатите. Предложението за това направи Деница Сачева от ГЕРБ – СДС като се аргументира с късния час, до който е продължило ...

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност, с които се въвеждат подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инцидент ...

Екип от служители в Ловно-рибарско дружество „Огоста“ – Монтана, лесничеи от Държавното горско стопанство в града и спасители от Регионална дирекция „Пожарн ...

Парламентът прие окончателно на второ четене промяната в Изборния кодекс, според която в държавите, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), могат да се образуват до 20 избират ...